Обитателите на Странджа ни заслужават забележителни проследявания от мед каменната епоха до наши дни. Разположението на планината в триъгълника между Черно море и Мраморно море определя основните характеристики на древните култури, разцъфяващи тук. Името на планината се споменава от Херодот, Тукидит, Ксенофонт. От тях се получават сведения за тракийския племе одриси, населявали тези земи, а по-късно в началото на нашите летоброене - асти, откъдето идва и другото име на Странджа - Астея.

Медните рудници са използвани както от Траки, така и от римляни. Останки от древността са Мраморните куполни гробници - мавзолеи в местностите "Мишкова нива" и "Пропада", както и многобройните надгробни могили, крепостни стени и древни римски пътища. В средновековието тук, в тази гранична местност между "българи и гърци" възниква и се развива Паролийският манастир на Григорий Синайт - създател на мистичното монашеско движение на исхаима, последовател на който е българският книжовник Свети Теодосий Търновски. Църквите в селищата на територията на парка са пазители на християнската вяра на странджанци. В тях се съхраняват икони от 18-19 в.

Забележителен е иконостасът на църквата "Св.св. Кирил и Методий" в село Кости, едно творение на талантливия местен резбар - Пандил. Двамата са каньони (наречени още "манастирчета"), построени сред гората предимно на места с изворчета, за които се смята, че са лечебни; или места свързани с тракийски светилища. Бита на странджанци може да се почувства докосвайки до старите къщи на село Бръшлян - обявен за архитектурен резерват, заради автентичната атмосфера. 

Странджа планина -Летен университет 2005

Strandja Mountain - Summer University 2005

Странджа - Вечното завръщане

Странджа - Вечното завръщане, Strandzha - The Eternal Return

Народ, който не познава историята си, е обречен!

Jechka Slaninkova