с.Сливарово

Село Сливарово се намира в планината Странджа и в границите на Природен парк „Странджа“. Разположено е на няколко километра северно от Резовска река и границата с Турция.

Селото е основано през 17 век от преселници от Малко Търново и първоначално се нарича Кладара (вероятно от странджанската дума “клада” - дебело старо дърво, което реката носи по течението си. В някоя теснина то се запречва между двата бряга и служи за мост. Население: 6 жители – най-малкото село в Странджа.  За съществуващо на това място селище в древността свидетелстват тракийските могилни некрополи, следите от металургична дейност (рупи), останките на крепост от тракийски и късноантични времена, както и тракийското скално светилище в м. Ватралòва поляна, с изсечени в скалата каменни кръгове с диаметър 10-15 см. По всяка вероятност тук е почитан бога на слънцето Хелиос. В района на селото са отбелязани разработки на злато. В някои от тях са намерени стъклени чашки без столче, на дъното на които е имало следи от златоносен пясък. На сегашното си място възниква през ХVІІ век. Запазените къщи, с типичната за ХІХ век странджанска архитектура, му придават характер на уникален резерват.  То е един от центровете на Преображенското въстание от 1903 г. в района на Странджа. При потушаването на въстанието Кладара силно пострадва. Всичките 70 къщи и църквата са ограбени, а населението е избягало.  Присъединено е към България през 1913 г., а към 1926 г. има 380 жители. След Втората световна война Сливарово е включено в крайграничната зона с ограничен достъп, което ускорява обезлюдяването на селото. Южно от Сливарово се разкрива живописен пейзаж към дълбоко врязаната долина на р. Резовска, в която се намира едно от малкото находища на растителния ендемит странджанско сапунче. Ливадите край селото са място за почивка и хранене на големи ята от щъркели при сезонната им миграция.

Надморската височина е 300 метра. Климатът се характеризира  с мека зима, често с положителни температури, докато лятото е горещо и сухо.   В Сливарово има кметство, магазин и църква „Свети Пантелеймон”, построена през XIX век.  В селото е запазена типичната Странджанска архитектура от XIX век. Освен интересните къщи, тук може да се видят още няколко параклиса, които са в непосредствена близост -  “Св. Георги” – на 1 км югоизточно от селото,  “Св. Богородица”,  “Св. Мина” - на около 2 км южно от селото в местността Шафарийца.  В землището на Сливарово се намира и най-големият биосферен резерват на България – Узунбуджак (Лопушна).  На около километър се намира тракийска, антична и средновековна крепост Кладара. Най-външната крепостна стена е изградена от ломени камъни без спойка, което е характерно за строителството на траките. Малко по-високо от първата стена се издига втора, а в средата се издига цитаделата, която заема площ от около един декар.  На около 12 км източно се намира пещерата – светилище”Света Марина”.  По стените ѝ капе вода, която се събира и за която се смята, че е лековита. На 30 юли, когато се почита денят на Св. Марина, се организира поклоническо шествие до пещерата.