Български фолклор от Странджа - Ансамбъл Българе.

Музикалната култура на преобладаващото рупско население е близка с тази на тракийското. Но нестинарският обичай и пролетните песни на „филлек”, съпровождали моминските игри през Велики пости, правят странджанския фолклор уникален. Затова специалистите го обособяват в отделен район. Странджанските песни могат да се разпознаят лесно по характерното меко тоноизвличане. Хороводните най-често са построени в минорен лад, а бавните са изпълнени свободно – без определен ритъм, с нежно тремоло на гласа.  Обредните ритуали в Странджа – коледуването, пролетните момински игри „на филлек”, великденските празници с обичая „Мара лишанка”, Гергьовден, Еньовден, „Миша сватба” през есента след Димитровден, сватбата, са съпровождани с много песни, запазени до днес. Най-голямо разпространение на битовите инструменти в Странджа имат кавала и гайдата. Характерният ансамбъл гайда и тъпан съпровожда не само нестинарските игри, но и някогашните пехливански борби на мъжете. Световно признат странджански инструменталист бе гайдарят Костадин Варимезов, работил с американския етномузиколог Тимъти Райс.  

Макар, че местните жители тук многократно са се преселвали и въпреки силното гръцко присъствие по тия места, населението в този район е успяло да запази българският си етнографски облик и странджанските обичаи. Странджа е съхранила и един уникален по своята същност фолклор, като от поколение на поколение тук са се предавали културата, обичаите и нравите на местните жители.

Населението в Странджа е изключително религиозно, почита силно светците и организира в тяхна чест множество празници – т.нар. „панагири". Словесния, музикалния и танцовия фолклор на Странджа е нейното съкровище – богато, разнообразно и за щастие добре съхранено. Многобройните странджански песни са съпътствали ежедневието на странджанеца и са разказ за неговите щастливи и трудни моменти в живота му.