Празници и обичаи

Apr. 16, 2017

Великден (Възкресение Христово) е денят, в който християните честват Възкресението на Сина Божи Исус Христос.
В християнската религия на Възкресение Христово (Великден) се чества възкръсването на Исус Христос на третия ден, след като е разпънат на кръст и погребан. Празната гробница е видяна от жените мироносици, посетили гроба. След това Исус Христос се явява на Мария Магдалена, а после и на апостолите.

Подготовката за честването му започва в седмицата преди Великден, наричана Страстна седмица. Празнува се 6 дни. Вечерта преди полунощ в събота се отслужва тържествено богослужение, всички светлини в храма се изгасяват и малко преди полунощ свещеникът изнася запален трисвещник с думите (пеейки):

Приидите, приимите свѣтъ, от невечернаго света и прославите Христа, воскресшаго из мертвых.

Последованието, свързано със запалването на свещите, е заимствано от подобно, което се извършва в Йерусалим, в храма „Св. Възкресение“, при слизането на Благодатния огън. От трисвещника всички присъстващи палят своите свещи ( които по традиция носят по домовете си ). При пеене на тропара „Воскресение Твое Христе Спасе“ всички излизат от храма. Точно в полунощ и извън храма при биене на камбаните свещеникът обявява Възкресението с думите „Христос Воскресе“. При обявяването на Възкресението се пее празничният тропар и се обикаля кръстопоклонно иконата на Възкресението, положена на специален аналой, след това се чете Евангелие и Апостол. После свещеникът чука на храмовите врата с думите:
Подигнєтє, порти, горнищєто си, подигнєтє сє, вєчни порти, и щє влєзє Царят на славата!,
на което подучено лице отвръща:
Кой є този Цар на славата?.
Хората влизат с песнопения в храма, за да се извърши литургията на празника.

Страстната седмица (наречена още Седмицата на страданията) е последната седмица от живота на Исус Христос преди да бъде разпънат на кръст. Започва с тържественото Му влизане в Йерусалим и завършва с Неговото възкресение. Всеки ден от тази седмица се нарича велик – Велики понеделник, Велики вторник и така нататък. Тя е последната седмица на Великия пост и на всеки един ден от нея се извършват специални църковни служби. Тази седмица завършва с Великден. Великденската служба започва в събота вечер и след приемане на благодатния огън от свещеника се излиза от храма, бият камбаните и точно в полунощ се възгласява „Христос Воскресе“ и се отговаря „Воизтина воскресе“. Чете се Евангелието, свещеникът отваря вратите на храма, символизирайки Христос, който отворил райските двери, и с пеене на Канона на празника – Воскресенния ден, се влиза в храма за света литургия.
Именници са Величка, Виличка, Величко, Виличко, Велика, Велизара, Пасха, Паскуалина, Паскалина, Паскуалино, Паскал.

Великденските символи са главно: боядисването на яйца и месенето на козунак.
Великденските яйца са специално боядисани или нарисувани яйца, които се поднасят на Великден, през пролетта. Най-важният цвят е червеният. Освен в други цветове, яйцата могат да се боядисват и украсяват с различни орнаменти, лепенки и т.н.
Не е известно кога за пръв път са започнали да се боядисват яйца. Има исторически и археологически данни, че яйцата са се багрили и дарявали още в Древен Египет, Персия, Рим, Китай и Гърция. Ритуалите, свързани с тях, символизирали раждането на живота.
Евреите са имали обичай, когато отиват на гости при някого, да даряват някакъв дар на домакина. Ако гостът е бил много беден, то той подарявал яйце. Според християнските предания, когато Мария Магдалена отишла в Рим да се срещне с римския император, следвайки този обичай, тя му подарила яйце, което било обагрено в червено, символ на кръвта на Христос. Оттогава навлязъл обичаят християните да си подаряват боядисани в червено яйца на Великден. Постепенно започнали да се използват и други цветове.
В България по традиция яйцата се боядисват на Велики четвъртък или Велика събота, като броят им зависи от членовете на семейството. Първото се оцветява винаги в червено от най-възрастната жена. Докато то е още топло и прясно боядисано, тя рисува кръстен знак на челата на децата, за да бъдат здрави.
До появата на изкуствените оцветители са се използвали отвари от билки, ядки и др. С отвара от брош се получавала червена багра, от смрадлика – оранжева, зелено – от коприва, жълто – от орехи и кори от ябълка или отвара от стар кромид лук.
Винаги, когато са се боядисвали яйца, се е приготвяла и отделна кошничка и за кумовете. Яйце се дарявало и на всеки гост, прекрачил прага. За допълнителна украса се ползвали отпечатъците на листенца от магданоз или фигурки, нарисувани с восък или с цветни моливи. Според поверието този, чието яйце остане здраво след чукането, ще е най-здрав през годината. Първото боядисано червено яйце се слага пред домашната икона, за да пази дома.

Jul. 17, 2016

На 17 юли Българската православна църква почита Света мъченица Марина. На този ден празнуват всички, които носят името на светицата, означаващо "морска".

Света Марина е била дъщеря на езически жрец в Антиохия през III век. Още от малка светицата е възпитавана от баща си в идолопоклонничество. Но Марина решила да приема християнството и да се покръсти.

Пръв неин гонител станал самият й баща. На 16-годишна възраст управителят на източните римски провинции Олимврий я подлага на тежки мъчения заради това, че не искала да се откаже от вярата си. Неочаквано Олимврий решил да удави Марина и хвърлил девойката с камък на врата във водата. Тогава тя отново започнала да се моли да бъде покръстена и изведнъж веригите около врата ѝ се разкъсали и тайнствена светлина окъпала младото момиче. Мъченицата стояла във водата и пеела хвалебствена песен. След това била осъдена на смърт и посечена с меч.

По повод празника в храма, носещ името на светицата, който се намира в двора на Софийска митрополия, ще бъде отслужена празнична света литургия. Още от навечерието на празника, преди вечерната служба, в храма ще бъдат изложени за поклонение мощи на света Марина и мощите на св. Серафим Саровски, които наскоро Руската православна църква дари на Българската православна църква.
Казват, че светицата посещава сънищата на хора, които вярват в нея, пророкува или дава съвети какво да се направи, за да се спасят вярващите от болести и нещастия.
В българските народни вярвания Света Марина се приема за покровителка на водите и най-вече на Южното Черноморие. В деня, когато се почита нейната памет, се смята, че водата в църквите и манастирите, носещи нейното име, е лечебна.

Света Марина се приема и като покровителка и на брака.
В Странджа, Родопите и по поречието на река Струма светицата е известна като господарка на змиите и лечителка на ухапаното от тях.

Според вярванията днешният ден е известен и като Горещници, които започват от 15 юли.

Jun. 24, 2016

Еньовден (Яневден, Яновден, Иванден, Ивъндън, Иван Бильобер, Драгийка) е празник в българския народен календар, който се чества на 24 юни всяка година. На същата дата източноправославната християнска църква чества Рождение на св.Йоан Кръстител. Оттам идва и името на народния празник – Еньо или Яне са кратки форми на Йоан (Иван) – и често обредите и традициите на двата празника се преплитат. В различните географски области името се произнася по различен начин – в Област София името на празника е Яневден, в Струга – Иванден, в Охрид – Ивъндън, във Великотърновско – Иван Бильобер или Драгийка. Първоначално празникът съвпадал с лятното слънцестоене, което е на 21/22 юни, затова и много от поверията и обичаите са свързани с пътя на небесното светило и култа към него. На този ден своя имен ден празнуват всички с имена Енчо, Еньо, Йоан, Йоана, Йонко, Йончо, Йонка, Яни, Яне, Яна, Янка, Янко, Яница, Янин, Янина, Янита, Янета, Янис, Яниса, Янимир, Янимира, Янислава, Янизар, Янизара, Янил, Янила, Янилин, Янилина, Янидин, Янидина, Яник, Янек, Янико, Яника, Яно, Яньо, Янчо, Калоян, Ена, Една, Ина, Инка, Ива, Ивка, Ивет, Ивета, Иван, Ивана, Иванка, Ивац, Даян, Даяна, Дилян, Диляна, Диян/Диан, Дияна/Диана, Деян/Деан, Деяна/Деана и имена на билки. (В списъкът на имената са включени всички, етимологично свързани със старобългарското тълкуване на Еньовден, като Еднажден, или езически – „Летен Игнажден“). Задължителен е обичаят за масово къпане.
Коренът на празника е свързан със славянските фолклорни традиции и има много точни съответствия в обичаите на всичкиславянски народи. В Русия празникът се нарича Ива́н Купа́ла и се смята за езически народен празник. В Украйна името еИвана Купала (Купайла), в Белорусия името е Купалле. Източните славяни отбелязват празника с традиционно нощно къпане в нощта преди Иван Купала. Също има задължително огън, който се прескача, а около него се танцува. Също както в България, се берат билки и се смята, че те имат най-голяма сила именно в тази нощ. В Полша празникът се нарича Ноц Швентоянска (Свети Иванова нощ) и е свързан с подобни народни ритуали: палене на огньове и прескачането им, палене на сламена кукла, къпане в реките, бране на билки и закичване на девойките с венци.
Вярвания и обичаи
Според народа, на Еньовден започва далечното начало на зимата – казва се „Еньо си наметнал кожуха да върви за сняг“. Вярва се, че сутринта на празника, когато изгрява, Слънцето „трепти“, „играе“ и който види това, ще бъде здрав през годината. Точно по изгрев, всеки трябва да се обърне с лице към него и през рамо да наблюдава сянката си. Отразява ли се тя цяла, човекът ще бъде здрав през годината, а очертае ли се наполовина – ще боледува.
Вярва се, че преди да „тръгне към зима“ слънцето се окъпва във водоизточниците и прави водата лековита. После се отърсва и росата, която пада е с особена магическа сила. Затова всеки трябва да се измие преди изгрев в течаща вода или да се отъркаля в росата за здраве.
Вярва се, че на сутринта на празника, щом изгрее слънцето, която мома първа го види – ще има пари и от здраве няма да се отърве.
Според народните вярвания, нощта срещу Еньовден е изключително подходяща за т. нар. „грабене“ (крадене) и „мамене“ (примамване) на плодородието от нивите и добитъка, макар че ритуалът се прави и на Гергьовден.
Грижата за съхраняване на реколтата и страхът от природните сили са породили още един ритуал – забраната да се жъне на Еньовден. Според поверието този ден е „хаталия“, „аталия“ (лош ден) и се вярва, че Свети Еньо ще порази с гръм нивата на онзи, който не го е уважил на празника му, а е отишъл да работи.
Бране на билки
Смята се, че на Еньовден различните треви и билки имат най-голяма лечебна сила, особено на изгрев слънце. Затова е най-добре да се берат рано сутринта преди изгрева на слънцето. Жените – баячки, магьосници, ходят сами и берат билки, с които после лекуват и правят магии. Набраните за зимата билки трябва да са „77 и половина“ – за всички болести и за ,,болестта без име.
Еньова буля
Всички моми се събират в една къща и там обличат едно 5-6-годишно момиченце като булка: с дълга бяла риза и червена връхна дреха, наречена кават. Забулват го с червено було. На главата му поставят сребърна пара и венец от еньовче. Една мома вдига Еньовата буля върху раменете си и цялото шествие започва да обикаля селото, нивите, градините, кладенците и чешмите. През цялото време момите пеят еньовденски песни. С тази ритуална обиколка те искат да измолят от Св. Еньо здраве и плодородие.
Легенди
Според народната вяра от този ден продължителността на деня започва да намалява, а годината клони към зима. Преди Слънцето да поеме дългия си земен път, то спира да си почине, и окъпано в „живата вода“, изгрява много рано сутринта на Еньовден, за да се прости със света, който няма да види до догодина, а в нощта срещу празника водата придобива особена магическа сила. За лечение и гадаене, при залез слънце се взима от чист сладък извор „мълчана вода“ (налята при пълна тишина, за да не се погуби от човешки глас магическата ѝ сила). Момите оставят китките си през нощта в мълчаната вода и на сутринта гадаят по тях кой ще е бъдещият им жених („Ладуване“). През нощта срещу празника не бива да се пие вода, нито да се налива, а в самия ден не се пере, за да не се поболее член на семейството.
Съществува и поверие, че в нощта срещу Еньовден там, където има заровено имане, от земята излиза син пламък.
Напяване на китки
Наред с Нова година, Гергьовден и други празници, на Еньовден също се гадае за здраве, женитба и плодородие. Прави се обичаят напяване на китки или пръстени по същия начин, както и ладуването.

May. 24, 2016

24-ти май Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост. Според църковния календар денят на Св. Св. Кирил и Методий, създали първообраза на българската писменост, глаголицата, която е и славянска писменост, се чества на 11 май. Глаголицата претърпява своеобразни промени, докато се оформи в сегашния си вид – кирилица, на която се пише на български, руски, украински, македонски, сръбски и други езици. Кирилицата е официална азбука в Монголия и в някои републики от бившия Съветски съюз, а до 19 в. се е ползвала и в Румъния.

Свързването на датата 24-ти май с Деня на славянската писменост и българската култура произлиза от това, че след 1916 г., когато в България е установен Григорианския календар като държавен, граждански календар, денят на Св. св. Кирил и Методий, отбелязван от Българската православна църква на датата 11 май по църковния литургичен календар, се пада на 24 май по държавния и така тази дата добива по-голяма гражданственост. След 1968 г. църквата чествува Св. св. Кирил и Методий на 11 май и така 24 май остава само Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост.

„ Спасявайки делото на св.св. Кирил и Методий, България е заслужила признателността и уважението не само на славянските народи, но и на света. И това ще бъде така, докато човечеството влага истинско съдържание в думите напредък, култура и човечност... “

Въздигането на Кирил и Методий като равноапостоли и велики християнски учители става в България още с идването на техните ученици през 886 г., а сведения за отбелязване на празника им на 11 май има още през XII век. В епохата на османското владичество българската държава изчезва от политическата карта на Европа, но остава „Държавата на духа“, по думите на акад. Дмитрий Лихачов.

Свидетелства за честването на празника са открити в арменска летопис от 1813 г., където се споменава за честване на 22 май 1813 г. в Шумен (Датата 22 май в този летопис може да се приеме, че е по т.н. нов стил – Григорианския календар, а по действащия в българското общество в Османската империя църковен литургичен календар е било денят на св. св. Кирил и Методий). Има сведения, че организатори на това честване през 1813 г. са гагаузи от Шумен.

В съвременната историография се смята, че за първи път в епохата на Възраждането на 11 май 1851 г. в епархийското училище „Св. св. Кирил и Методий“ в гр. Пловдив по инициатива на Найден Геров се организира празник на Кирил и Методий – създатели на глаголицата. Денят 11 май не е случайно избран от Найден Геров – това е общият църковен празник на двамата светии. Във възрожденските източници първите известия за празнуването на Кирил и Методий на 11 май, се срещат в „Христоматия славянского язъка“ от 1852 г. на Неофит Рилски. Денят на честването на двамата братя става най-яркия израз на националната идентичност, на българското преклонение пред образованието, науката и културата.

През 1857 г. празникът е почетен в българската църква „Св. Стефан“ в Цариград, заедно със служба и за Св. Иван Рилски. На следващата 1858 г. този ден е отпразнуван и в Пловдив с тържествена служба в църквата „Света Богородица“, а след това учителят Йоаким Груев произнася вълнуващо слово за живота и делото на Кирил и Методий. Празникът започва редовно да се отбелязва в Шумен и Лом, от 1860 г., в Скопие от 1862 г., във Варна от 1863 г.. 11 май се установява като църковен празник на светите равноапостоли Кирил и Методий. В София празникът е организиран от учителя Сава Филаретов.

По време на борбите за църковна независимост от началото на 18 век делото на Кирил и Методий е не стимул за противопоставяне на гръцката Вселенска патриаршия. След 1878 г. празнуването на Кирил и Методий се развива в 2 посоки. В свободна България той се ограничава до училищен празник. В Македония и Одринско, които са под юрисдикцията на Българската екзархия, той запазва функциите си и на демонстрация против османското управление, както и против асимилаторските домогвания на сръбската и гръцката пропаганда. Особено значение празникът на Кирил и Методий придобива след Първата световна война.

След въвеждането на Григорианския календар през 1916 г. празникът се чества на 24 май по официалния държавен календар, а по църковния литургичен календар този ден е на дата 11 май. През 1968 г. Българската православна църква, вече със статут на патриаршия, въвежда като литургичен календар т.нар. Новоюлиански календар, чрез който се премахва грешката на стария Юлиански календар. Така денят на Кирил и Методий се почита от църквата на 11 май по църковния календар. Но поради вече установената гражданска традиция светското, гражданското и държавно честване остава на (24 май). За официален празник на Народна Република България 24 май е обявен с решение на Деветото Народно събрание на 30 март 1990 г., а от 15 ноември 1990 г. е официален празник на Република България (когато Народна република България е преименувана на Република България).

Поотделно паметта на св. Кирил се отбелязва на 14 февруари, а на св. Методий – на 6 април (дните на тяхната смърт). Всеруският Синод по повод празнуването 1000-годишнината на Моравската мисия на Кирил и Методий взема следното решение: „За спомен на хилядолетието, откакто първоначално бе осветен нашият бащин език чрез Евангелието и Христовата вяра, да се установи ежегодно, започвайки от тази 1863 г. 11 май като църковен празник на преподобните Кирил и Методий!“ След това празникът се чества във всички православни славяноезични страни.

Празникът на Кирил и Методий се отбелязва през Възраждането и сред имигрантите в Румъния и Русия, сред българските студенти в чужбина, сред българите, заточени в Диарбекир.

През 1856 г. Йоаким Груев предлага денят на Кирил и Методий да бъде отбелязван като празник на българските ученици.
Химн „Върви, народе възродени“
През 1892 г. Стоян Михайловски написва текста на училищния химн с първия си стих „Върви, народе възродени“. Химнът е озаглавен „Химнъ на Св. св. Кирилъ и Методи“ и включва 14 куплета, от които днес се изпълняват най-често първите 6. Панайот Пипков създава музиката към химна на 11 май 1901 г.

May. 21, 2016

Днес Православната църква почита паметта на Св. Константин и Елена. Църковният празник е в памет на император Константин и неговата майка Елена. През 313 г. Константин издава Миланския едикт, с който въвежда християнството като официална религия във Византия.

Царица Елена отива на поклонение по местата, където е живял Христос, построява няколко манастира и открива кръста, на който е бил разпнат Исус. Тези паметни събития се смятат за най-важните в историята на християнската църква и затова императорът и майка му са канонизирани за светци.

Освен със светите равноапостоли, празникът у нас се свързва и със забележителния ритуал нестинарството.

Традицията да се танцува върху жарава е запазена и досега в някои райони на Странджа в оригиналния си вид, а по много места се изпълнява като атракция за туристите.

Според вярванията днес се забранява всякаква полска работа. Селските стопани свързват празника с предпазването на реколтата от градушка.

Счита се, че църковният празник, в памет на император Константин и на неговата майка Елена, отбелязва още края на пролетта и прехода към лятото.

Честито на всички, които носят имената Константин, Елена, Костадин, Костадинка и Елица.

Честито на всички именици!