ВЕЛИКДЕНСКИ ПОСТИ 2016 -ЗАПОЧВАТ НА 14 МАРТ.

На Сирни за­говезни, 13 март, се  заговява  със сирене и яйца и от следващия ден започват Великите пости.

Вероятно знаете, че Великденският Пост е най-строгият и най-важният от всички постове, които се спазват през годината. Основното му предназначение е да извиси духовно човека. В този период се забранява употребата на продукти с животински произход, а също така дори да се пуши и да се пие алкохол. Ето защо консумирането на мляко, месо, яйца, риба, бял хляб, майонеза и шоколадови изделия е неприемливо за хората, които спазват Великденски пости. Най-строго е постенето през първата и последната седмица на Великденските пости.

На Благовещение и на Цветница е позволено в менюто да има риба.

Кога са основните Пости за годината?

Годишно православният християнин би трябвало да пости около 200 дни: през Вели­ките пости 7 седмици, през Петрови пости - от 7 до 30 дни, през Богородични пости -14 дни, Коледни пос­ти - 40 дни. Освен това всяка седмица в сряда и петък.

По традиция при православните строгото съблюдаване на поста е най-силно през първата и последната седмица на по-дългите пости - Великденските и Коледните. Католиците почти не постят, а при протестантите те липсват съвсем.

Не бива постенето да се разбира като механично лиша­ване от определен вид храна и напитки. Великите пости са време за размисъл, за осмисляне на живота, преоценка на свършеното. Време да се покае човек за лошите си постъп­ки, да потърси нов път към възвишеното и към себе си.

Великденските пости започват частично на Месни заго­везни. От следващия ден, който е понеделник, християните, които са решили да постят, трябва да изключат от менюто си месото и месните продукти. Една седмица по-късно, на Сир­ни заговезни те заговяват за последно с яйца, мляко и млеч­ни продукти. И от понеделник започва същинското постене.

Каква е храната по време на пост?

Може да хапвате всичко, всичко, което е от растителен произход. Това са ядки­те, плодовете - пресни и сушени, които трябва да са ви ви­наги подръка, защото с високата си енергийна стойност мо­гат да ви спасят от "прегрешение" с неподходяща за случая храна. Също маслините, зеленчуците, варивата. Всичко оба­че трябва да е приготвено с растително масло или марга­рин, а не с краве масло. Особено подходящи са пресните са­латки, спанака, киселеца и копривата. Тестените продукти и хлябът не тряб­ва да са приготвени с яйца. Алкохолът също се изключва от менюто - тъкмо да направите малка пауза и да го замените с натурални сокове, билков чай. Яжте и мед - той също по­мага да се засити глада.