Mar. 16, 2016

Български народни празници и обичаи

В основата на българските народни празници и обичаи е народният светоглед – знания и представи за света, както и взаимовръзките в природата и обществото. Мирогледът е свързващото звено между стопанската дейност и празнично-обредната система.

За да удовлетвори потребностите си, свързани с добра реколта, здраве на домашните животни, здраве и благополучие в семейството, човекът въздейства върху природата. Конкретният начин на въздействие се определя от знанията и представите за нейната същност и взаимовръзките в нея.

По своята същност народните празници са календарни, родови и семейни.

Календарни празници и обичаи:

Зимни празници и обичаи:

Зимните празници и обичаи са наситени с гадания и предсказания (за предстоящата стопанска година и за здравето и благополучието в семейството), както и с обреди, чрез които се цели да се повлияе върху бъдещето.  Андреевден (30 ноември), Варвара (4 декември), Сава (5 декември), Никулден (6 декември), св. Ана (9 декември), Спиридон (12 декември), Модест (18 декември), Нашташа, честван в деня на св. Анастасия (22 декември), Игнажден (20 декември), Коледа (25 декември), Василовден или Сурва (1 януари), св. Силвестър (2 януари), Кръста (5 януари), Йордановден (6 януари), Ивановден (7 януари), Бабинден (8 януари), Антоновден (17 януари), Атанасовден (18 януари), Петльовден (20 януари), Трифоновден (1 февруари), св. Харалампий (10 февруари), Власовден (11 февруари).

Пролетни празници и обичаи:

Пролетните празници са съсредоточени около пролетното равноденствие. Обичаите и обредите, изпълнявани през пролетта, трябва да осигурят благоприятно за посевите време и добра реколта. В края на периода са обичаите за измолване на дъжд Пеперуда и Герман. Пролетните празници включват и обичаи и обреди, свързани с култа към предците. Вярата, че мъртвите могат да помогнат на живите, ако се осигури покровителството им, намира израз в поминалните обреди пред Месни заговезни, на Тодорова събота, около Лазаровден, Връбница и Великден.  Пролетните обичаи лазаруване, буенец, кумичене, гергьовското напяване на пръстени, Мара-лишанка, Ладино хоро, се свързват с очакванията на младите за щастлив семеен живот.  Сирни заговезни (подвижна дата), Тодорова неделя, Тодоровден (подвижна дата), Кукери, Куковден (подвижна дата), Баба Марта (1 март), Свети четиридесет мъченици (9 март), Благовещение (25 март), Лазаровден (подвижна дата), Връбница, Цветница (подвижна дата), Великден (подвижна дата), Томина неделя, Празна неделя (седмицата след Великден), Йеремия (1 май), Гергьовден (6 май), Летен Никулден (9 май), св. Герман (12 май), Константин и Елена (21 май).

Лятно-есенни празници и обичаи:

Обичаите и обредите, изпълнявани по време на летните празници, целят преди всичко предпазване на реколтата от природни бедствия (градушка, суша, огън), както и от злонамереното ѝ магическо „обиране“.   Водене на овен за курбан, извършваните през есента обичаи са вид жертвоприношения, чрез които се изказва благодарност на предците за оказаната помощ. Такъв характер имат раздаването на първите узрели плодове, курбаните и службите, както и поминалните обреди (задушниците).  Спасовден (подвижна дата), Русалска седмица, Летен Тодоровден (8 юни), Вартоломей и Елисей (11, 14 юни), Еньовден (24 юни), Петровден (29 юни), свети Врач (1 юли), Летен св. Атанас (5 юли), св. Прокопий (8 юли), Горещници (15, 16 и 17 юли), Илинден (20 юли), Лятна св. Ана (25 юли), св.Пантелей, св. Седмочисленици (27 юли), Макавей (1 август), Преображение (6 август), Голяма Богородица (15 август), Секновение (29 август), Симеоновден (1 септември), Кръстовден (14 септември), Петковден (14 октомври), Димитровден (26 октомври), Мишин ден (27 октомври), Архангеловден (8 ноември), Вълчи празници.