с.Кости

Село Кости се намира недалеч от границата на България с Турция, в Странджа планина, на 25 km югозападно от Царево и на 91 km югоизточно от Бургас. Покрай него протича река Велека. През него е минавал старият път от Малко Търново за Василико (днес Царево) и за Ахтопол.  

В околностите на селото има следи от металургична дейност. Засвидетелствани са голям могилен некропол с 15 могили, разположени южно от селото, както и няколко самостоятелни тракийски могили.  Най-ранното писано свидетелство е от 1498 година. Селото фигурира и в данъчен регистър на кааза Анхиало (Поморие) през 17-ти век. Кости е едно от дванадесетте села в Агатополска нахия (Ахтопол). През Руско-турската война от 1828-29 година се споменава като “гръцко село”. След 1878 селото остава в Османската империя и е причислено към новоучредената Малкотърновска кааза. Жителите му са гърци. Прочуто било със своите нестинари.  По времето на Преображенското въстание в 1903 година селото има 100 къщи. Гръцкото му население се изселва след Междусъюзническата война и през 20-те години в Гърция - така например гърци от Кости са заселени в 1922 година в българското серско село Какараска. На мястото на изселилите се гърци в Кости идват българи от Източна Тракия, предимно от село Пирогоплово (към стотина семейства), село Мъглавит, град Малък Самоков и други. Добрите условия в долината на Велека дават възможност на преселниците от Лозенградско бързо да се замогнат. Нейното легендарно плодородие е намирало израз в преданието за многобройните орехови дървета, растящи тук. В 1926 година селото е имало 304 къщи и 1 328 жители, от които 856 бежанци от Източна Тракия. Сега има 545 жители. В края на 40-те и началото на 50-те селото е крайна гара на теснолинейката (600 мм) Ахтопол - Бродилово - Кости, демонтирана през 50-те, поради мнението, че е била неефективна. 

Все още може да се видят някои от старите дървени къщи на предишните му жители. Този стил жилищна архитектура е познат само в трите гръцки села Кости, Бродилово и Каланджа (днес Синеморец). Сградите са твърде просторни по размери, двукатни – отдолу с обор, обковани с груби дъбови дъски, с широки одъри, но без прозорци, затова са тъмни и нехигиенични. Оскъдното осветление се е осигурявало от покрива с “подвижна керемида”.

Село Кости принадлежи на историко-географската област Хасекия. То е разположено сред източните възвишения на Странджа планина в живописната долина на река Велека (на левия ѝ бряг), на 71 м надм. вис. Селото е заобиколено от всички страни с планински хълмове, обрасли с широколистни и вековни гори. Над м. "Св. Богородица" се намира най-старият бък в Странджа - на възраст около 800 г. В близост са разположени природните резервати „Силкосия“ и „Узунбоджак“, както и защитените местности „Кълката“, „Пирен“ и „Марина река“. Изключително красивата природа наоколо предлага голямо разнообразие на растителни и животински видове. Кости се намира в зоната на разпространение на странджанската зеленика (вечнозелено растение). Сред местните природни забележителности попадат и множеството пещери по поречието на Велека – Керечница, Махарата, Стоянова пещера, Георгиева пещера, Яневица и др. Тукашният преходносредиземноморски климат се отличава с мека зима и прохладно лято. Почвите са жълтоземно-подзолисти и алувиално-ливадни. Тези особености благоприятстват за развитие на земеделие и животновъдство. Природните условия са подходящи за отглеждане на царевица, фасул, картофи, овошки и др. В средата на XX в. дори са правят опити за култивиране на чаени култури, които се развиват добре в тукашните условия. Самото местоположение на селото – в планина сред гори, предопределя препитанието на голяма част от населението му да е свързано с дърводобив и дървообработка. До недалечното минало тук работят трупорезачна и паркетна фабрика „Резвая“. Населението на Кости към 2014 г. наброява около 250 жители. По етно-религиозна принадлежност, то е представено изцяло от българи – християни (православни).

Към местата опасващи с. Кости и защитаващи неговото сакрално пространство, трябва да се спомене и едно от най-известните свещени места в Странджа – свещеният извор Голямата аязма, наричана още Далечната аязма или Русенова аязма. На това място в неделята преди празника на „Св. Св. Константин и Елена се стича народ от селата: Сливарово, Граматиково, Българи, Кондолово и Кости. Празникът на селото се чества през първата събота или неделя на август – денят на Св. Илия (2 август, по стар стил).

Параклисът „Св. Илия“ се намира в едноименната местност на около 2 км западно от странджанското село Кости и в близост (северно) до р. Велека. Култовият обект е разположен между 14 странджански дъба – лъжници и 6 полски ясена, всичките на по над 300 години.
До скоро местността „Св. Илия“ е имала статут на защитена с категорията природна забележителност, обявена през 1974 г. Понастоящем не фигурира в Регистъра на защитените територии в България с някакъв собствен статут. Част е от природен парк „Странджа” и от защитена зона „Странджа” по Директивата за птиците от Европейската мрежа Натура 2000.

Параклисът е сгушен между вековните дървета, които като верни стражи величествено се извисяват над него и му осигуряват сакрална защита. Част от тях съхраняват под кората си надписи на хайдути от XIX в. И ако човек се заслуша в шепота на листата им и воя на вятъра между могъщите им клони, попада в безвремие, отнасящо го към отминали времена, случки и събития, когато из тези места са бродили хайдути, мъжествено отстоявали свободата на местното население.
Постройката има почти квадратен план и е изградена с камъни на калена спойка, като в стените са вградени сантрачи (дървени греди). Входът е от южната страна, а пред него има навес, ограден с дървена ограда. В средата на параклиса, както при почти всички параклиси в Странджа, има извор – аязмо, чиято вода, казват, лекувала кожни заболявания. И въпреки че изворчето не е течащо, а по-скоро като кладенец, водата в него е винаги свежа. Отвътре иконите са наредени на източната стена.