с.Факия

Факия е село в Югоизточна България. То се намира в община Средец, област Бургас. Разположено е в Странджа, на 17 км от границата с Турция. През селото минава Факийска река.  Зародило се още в дълбока древност, село Факия се слави с богатата си история.  По сведения на Бошкович през 1762 година селото се е състояло от 88 къщи на българи-християни и е било независимо от друго село или град, като е плащало директно на султана данък в размер на 700 килета (около 15 тона) ечемик годишно.  В селото са строени четири църкви, но е запазена само най-новата, „Свети Димитър“, изградена през 1891 година.  Във Факия са живели няколко поколения на прочутия Бимбелов род, за който се смята, че произлиза от Момчил войвода. За Момчил – цар на Родопите, хайдутин и любим народен герой, песните разказват, че бил толкова юначен, че можел да пренесе натоварено с дърва магаре през бурна река, а когато се смеел, изгасял десет свещи с един дъх. Бимбелови били така известни и почитани, че дори султан Селим позволил на един от тях привилегията да стои с шапка в присъствието на държавни владетели. През времето на османското робство Факия е известно под името Омур Факих (Умур Факи) или само като Факи.

През месец юли 1829 г., по времето на Руско-турска война (1828-1829), Факия, заедно с Карабунар (гр.Средец) са превзети от войските на генерал-адютант Граф Пален, действал в състава на армията на Граф Дибич Забалкански. Според руския дипломат Феликс Петрович Фонтон, който през тази война също на два пъти посетил селото, то е било богато и многолюдно през 1829 г. Но през месец март 1830 г. то вече е било безлюдно, тъй като всички жители се изселили в Бесарабия заедно с оттеглящата се руска армия. Според Атанас Радойнов, изселниците от Факия са 28 семейства с 219 души, които основават село Першотравнево, Петровска община, Великомихайловски район на Одеска област в Украйна.  През 1837 г. през селото преминава известният френски пътешественик и изследовател д-р Ами Буе, който пише, че по това време Факия е българо-турско село с около 160 къщи и 600 жители. След проведения през 1878 г. Берлински конгрес, Факия влиза в територията на Източна Румелия. След Съединението на България селото е било включено в Елховска околия на Сливенски окръг.

В селото е имало казарма. До остатъците от бившата казарма има възвишение, наричано от местните хора „Калето“. В село Факия има много исторически забележителности. Една от тях са останките от руски и германски танкове (някои от тях все още функциониращи). В широколистната гора по пътя за с. Долно ябълково има разкопки на римски гробници, но за съжаление всичко е разграбено от иманярите. Въпреки това има какво да се види, защото останките от многобройните римски гробници са удивителни. На юг от селото се намира местността Друмът. Както подсказва името, там е бил прокаран път от българския цар Петър I със запазена дължина около 2 километра. В днешно време той може да бъде наблюдаван и без извършване на разкопни работи. Има училище, което се намира в самото начало на селото .

Всяка година в петъка и съботата около Кръстовден (деня, в който е осветена черквата „Свети Димитър“) в село Факия има панаир, на който се провеждат борби. Също така и всяка година се празнуват Лазаровден, Еньовден и се провеждат кукерски игри.  Бошкович описва как е станал свидетел на празненство във Факия в началото на юни, 1762 година: въпреки продължителните дъждове и образувалата се кал, някои от селянките са се събрали да пеят и танцуват с „много бавни движения, държейки се стегнато за ръце и вървейки така ту напред, ту назад“.

Факия има много специфични народни носии – тъмносиньо мъжко облекло и гъсто бродирани богато украсени сукмани и престилки в наситени червени и оранжеви тонове. Запазени са много традиции и обичаи.