Mar. 16, 2016

Какво отличава мановия от "обикновения" мед?

Накратко за маната
Тя е сладка течност (сок), която пчелите събират от някои видове растения, най-вече от дъб, клен, върба, липа, бор, смърч, бряст, круша, вишня и други.
Течността се отделя при паразитирането на някои видове насекоми, най-вече листни въшки, които пробиват листата, за да смучат сока. Но след като те се нахранят, отворите "шуртят" сок още дълго време, а пчелите го събират.
Състав на мановия мед
В мановия мед, за разлика от нектарния, се съдържат в пъти повече минерални соли, белтъчини, мелицитоза (количествата й са много по-големи, отколкото в нектарния мед), захароза, глюкоза и левулоза (важни са за работата на черния дроб), рафиноза, фруктоза, аминокиселини (цистин, аспаргинова киселина, аланин, серин, тирозин, глутаминова киселина, аргинин, хистидин, левцин, лизин, метионин, пролин, серин, треонин, триптофан, валин, тирозин - те са от семейството на така наречените свободни аминокиселини), витамините B1, B2, B6, PP и B12 (според медиците концентрацията на витамините от B групата в мановия мед е 16 пъти по-голяма, отколкото в кайсиите и ябълите), фолиева киселина (подпомага работата на нервната система), биотин, калций, калий, магнезий, фосфор, монозахариди, фруктомалтоза, олигозахариди и други вещества.

Мановият мед е по-хигроскопичен от нектарния - поглъща повече влага и вкисва по-бързо. Киселинността и буферният му капацитет са по-високи от тези на "обикновения" мед.

Енергийността му е около 1272 джаула или 304 калории на 100 грама. Съставен е от около 77,3 % въглехидрати.

Най-висококачественият манов мед се събира в Странджа планина, защото там са запазени гори от липи и дъбове, пък и климатичните условия са добри - има достатъчно топлина и влажност.

Поради голямата си гъстота, мановият мед кристализира бавно. Ако съдържанието на ерлоза е високо, той въобще няма да кристализира. Когато пък има много мелицитоза в него, може да кристализира още в съда за съхранение.

Вкусът на мановия мед понякога е леко горчив, но обикновено не се различава от този на нектарния. На външен вид цветът му варира от маслено зелен, до тъмно кафяв, почти червен.

Прочутият лекар Авицена, персиец по произход, го е препоръчвал за съхраняване на младостта, красотата и здравето. Още древните египтяни са го използвали за лечение на бъбречни, сърдечни, стомашни и чернодробни болести, пък и за подобряване на общия тонус на организма.