с.Момина църква

Село Момина църква се намира в планината Странджа, само на 8 km. от българо-турската граница. Населеното място е част от Община Средец, Бургаска област. За кратък период, селото е било в състава на Ямболски окръг. Момина църква е разположено в полите на гористия странджански връх Кърварска/Кервансарай/ 632м.То се намира на 350м надморска височина и заема котловината между хълмовете Дебелата кория на юг, Юрдията на север и Баира на запад.

Селцето има дълга и богата история, която започва още през 1618 г.В документа селото е посочено като Казълджа килиса и по това време в него живеят 17 семейства.По-късно името се променя на Казъклисе. От 1934 г. Носи българския си превод – Момина църква. Името на селото е свързано с легендата за красавицата Каля, в която Реджеб паша се влюбил и заплатил откуп, достатъчен за построяването на църква. Сянката и била вградена в зидовете на църквата и тя починала преди да отиде в турския харем на пашата. Така хубавата мома Каля осигурила и пари за строежа, и здравината на построената църква.С името е свързана друга легенда. В нея се разказва за хубавата мома Неделя, за която турски бей изпратил заптиета да му я отвлекат за харема. За да запази честта си и за да не стане ханъма на гюндюзлярския бей, Неделя побягнала през кепенка (скритата врата на къщата), но навън валял проливен дъжд. Дъждът отнесъл дървения мост на реката. Без да се замисли момата се хвърлила в мътните води и се удавила пред погледа на тичащите след нея конни заптиета. Големият ѝ брат помолил свещеника на селото, тялото ѝ да бъде погребано в църковния двор.Така и станало. Оттогава турците нарекли църквата на селото "къзъклисе". "Момина църква" по време на Руско-турската война от 1877-1878 г.башибозуците избиват 270 деца,жени и мъже и биват опожарени 40 къщи в селото.С борбите за национално освобождение се свързват имената за Левски и Стефан Караджа, а по-късно и на Лазар Маджаров и Михаил Герджиков. По време на войната от 1912 до 1918 г. са убити близо 100 фронтоваци от Момина църква. Момците от селото вземат участие и във Втората световна война.Първото училище в селото е създадено през 1860 г., а църквата “Света Петка” е строена през 1892 г. Първото читалище “Светлина” е основано през 1906 г.През 1944 г. е преименувано на Желязково, по името на Желязко Коюмджиев, местен деятел на БКП. Това име селото носи до 1994 г., когато с президентски указ е възтановено първоначалното по поетично име. В края на 50-те години на миналия век село Момина църква е най-голямото село между Бургас, Одрин и Лозенград. Неговите жители в този период са наброявали 3580.

Селото е разположено в полите на втория по височина връх на Българска Странджа — Кервансарай (632 м. н. в.)