Запалила се Кулата, Кулата Караевренската - текст

Васил в село влизаше - текст

Че стана Добри, Добре ле,
нарами кука овчарска,
че при Стояна отиде
и на Стояна думаше:
- Алтънлъ Стоян войвода,
аз си бакалче попитах,
попитах и го разпитах -
тежка потеря дигнали,
от девет села потеря,
десето село Стралджане,
стралджански пусти българи,
с султана Черкешлийския,
да си Стояна бастисат,
Алтанлъ Стоян войвода,
и Добря, кючук байрактар!
Че стана Стоян войвода,
че къмто Стралджа погледна -
тежка потеря идеше,
най-напред върви султана,
султана Черкешлийския.
Стоян на Добри думаше:
- Добре ле, кючук байрактар,
снеми си пушка от рамо,
че си султана помери,
султана Черкешлийския,
в челото между веждите.

Че стана Добри, Добре ле,
че си сне пушка от рамо,
че си султана удари,

в челото между веждите,
Че се потеря разпиля,
един със един не видя.

Зажени се цар Иван Шишман - текст

Присмя се Янка на Стоян - текст

Една е Манда - текст

Мари Марийко - текст

Димитър кара гемия - текст

Калиманку Денку - текст

Згадали ми се, згадали - текст

Там дето има, шума и трява - текст

Я дай ми мале, я дай ми - текст

Първом, първом - текст

Отдалече иде - мечка е,
при мене дойде - мома е,
с три ката бели сукмане,
с тенка кнеката* престелка,
плитката й кат кривакът ми,
очите й - като звездите
Ноще дохода при мене
дорде петлите пропеят
кога петлите повторят,
момата си, мале, отходе,
ни чувам, ни я видювам
Питай, мале ле, разпитвай,
де да е да я найдеме,
поди ми нея придумай,
да стрекса* да се земеме"

Стояновата майчица,
тя на Стояна думаше:
"Това не е, синко, девойка,
ами е, синко, змеица,
змеица златокрилица,
току й синко, разправи
че имаш сестра близнила
близнаците е отбила,
пък й млякото не спира
със какво да я нахраним,
млякото да я остави"

Стоян змеица разправи,
змеицата му думаше:
"Кажи, либе ле, майце си,
нека да земе майка ти
от деветь брода удъта*
и от морето пенъта,
та да напръска сестра ти,
млякото да я остави"

Стояновата майчица,
тя не напръска сестра му,
ами напръска млад Стоян,
та ги с змеица раздели

Змеица дума Стояну:
"Любе Стояне, Стояне,
майка ти, любе, знайница,
знайница и омайница

и пò знайница от мене,
та ме майка ти излъга,
та ни двамата раздели"

Стоян и змеица - текст

Прочула се бяла Стана - текст

Видо, бяла българко - текст

Ивано мъри Иванке - текст

Мари Стано, бяла Стано - текст

Турчин робини караше - текст

Иван на Руска думаше - текст

Ай, гиди, Стано - текст