Местности

Jun. 6, 2016

Парория е защитена местност в Странджа, намираща се между селата Калово и Заберново, в долината на реките Заберска и Казански дол. Горите в района на местността са разновъзрастни, с много вековни дъбови дървета, като над 85 % от тях са прехвърлили 120 години. Сред тях се откроява 1000-годишният дъб благун - най-интересното, най-дебелото и вероятно най-възрастното дърво в Странджа. Горските масиви тук са представени главно от вековни благуново-горунови формации. Те са останки от вековните непроходими гори, съществували по тези земи.
Релефът на местността е красиво нагънат и прорязан от Заберска река и Казанска река. В карстовата част на Пазлаците скалите крият много изненади и пещерни образувания. Тук са запазени мегалитни тракийски долмени.
От голям интерес за посетителите от района е легендата за средновековния манастир на Григорий Синаит, откъдето навярно идва и името на цялата местност. На територията на защитена местност Парория се намира параклисът „Света Петка“, за който се предполага, че е построен на мястото на самия Парорийски манастир на Григорий Синаит, свързан и с учението на Теодосий Търновски. Около местността е осеяно с множество параклиси.
Главна заслуга за обявяването на „ПАРОРИЯ” за защитена местност има един от най-видните етнографи, фолклористи и изследователи на Странджа – Горо Горов.
Площ: 988.6 ха
Документи за обявяване: Заповед №.845 от 31.10.1991
Цели на обявяване: Запазване територия заета с девствена дървесна растителност (горски насаждения) съчетана с културни ценности
Режим на дейности:
1. Забранява се строителство и всякакви други дейности, с които се изменя естествения облик на местността или водния и режим
2. Забранява се внасяне на нехарактерни за района растителни и животински видове
3. Забранява се сечи, освен санитарни
4. Забранява се паша на кози и свине
5. Забранява се безпокоене на птиците през размножителния им период, разваляне на гнездата, събиране на яйцата и малките им
6. Забранява се събиране на билки, бране на букети, унищожаване на диворастящи растения.
ВЕКОВНИ ДЪРВЕТА:
• В района на защитена местност „Парория” е най-дебелото и вероятно най-възрастното (около 1000 години) дърво в Странджа – дъб благун (в м. Тумбата).

• В м. Тулпан е вековният дъб, с обиколка 5.30 м и височина 24 м.

• Интерес представлява и вековният източен бук в м. Разклона, северно от с. Заберново, съхранил на кората си надписа на Божко войвода от края на ХІХ в.

May. 25, 2016

Статут: Обявен е като резерват на 29 юни 1962 г. и след това е прекатегоризиран на поддържан резерват на 15 октомври 1999 г. Целта на обявяването е да се опази едно от най-големите находища на пясъчна лилия върху пясъчни дюни.
Това растение буди основателен интерес сред туристите и любителите на природата, то е нежно със силно ухаещи цветове. Известно е сред местното население още с името "пясъчен крем" и "пясъчна фея". Поради характера на местообитанията си и рядката си красота, някои наричат пясъчната лилия "царица на пясъците" или просто "цвете на дюните". За съжаление това интересно растение все повече намалява и за да бъдат запазени малките останали находища е поставен под закрила на Закона за защита на природата у нас още през 1961г. Пясъчната лилия цъфти през юли и август, цветовете й са редки, снежнобели, нежни и предизвикват основателно възхищение. Поради непрекъснатото намаляване на този красив растителен вид е необходимо да се направят повече усилия за нейното опазване, особено от туристите.

May. 21, 2016

Голямата аязма се намира във Влахов дол, един от притоците на река Велека. След това се стига до един мост, на когото има табела за Голямата аязма, тръгва се по Влахов дол и след около 40 минути достигате и най-свещеното за всички нестинари място.
Координати: 42°01’39.08” С, 27°43’34.15” И, 66 м н.в.

Свещено за нестинарската общност в Странджа място, наречено още „Родината”, където поклонниците и нестинарите се събират в неделята преди празникът на Св.св. Константин и Елена – 3 юни. Днес мястото е достъпно по маркирани от ДПП „Странджа” маршрути от всяко едно от петте села до самия Влахов дол. Но са необходими близо 5 часа, за да се стигне до местността.
Странджанци знаят, че на този ден се отварят всички аязми в планината и водата им е най-лековита.

Доскоро тази местност не беше много известна (поне за туристите), но през 2005 г. по инициатива на Дирекцията на Природен парк „Странджа” е възстановена забравената близо 60 години традиция тук да се събират хората от петте нестинарски села в Странджа - Българи, Кости, Граматиково, Кондолово и Сливарово в неделята преди Св. Св. Константин и Елена (честван на 3 юни по стар стил). Всяка година много рано сутринта в неделя жителите на петте села тръгват от „конаците” на светците, водени от нестинари, свещения тъпан и гайдите, епитропа, момчетата с иконите, поклонници с шествие към Голямата аязма.
На Голямата аязма всяко от селата има свещен извор (аязма) и дървена конструкция „одърче”, където се поставят иконите, поднасят се жертвени дарове (пари, обредни хлябове и др.) и се „смиват” иконите с вода от извора, която в този ден е най-лековита. „Одърчетата” са най-древната представа за свещена постройка, предшественик на храмовете, които хората по-късно започват да изграждат. Всяко село прави трапеза, курбан и се вият хора. С това се слага началото на годината за нестинарите.
Тук се събра нестинарската общност от Странджа да изпълни „Закона” - да панагирува и измоли от Св. св. Костадин и Елена здраве и благоденствие за Странджа. Тук ги е „прихващало” и танцували в огъня цяла нощ. По време на танца, някой от тях имали пророчески предсказания, които винаги се сбъдвали. На това място е растяло орехово дърво-близнак, от което са направени нестинарските икони на селата Българи и Кости.
Легендата разказва, че в миналото наблизо е имало село, от което са произлезли нестинарите. Тук те са имали връзка с Господа. На хорището на това аязмо се извършват свещените за всеки нестинар деяния. Тук за пръв път той разбира, че е избран да ходи по жаравата.
За тази местност има и други легенди. Една от тях е свързана с елен, който сам идвал, за да бъде принесен в жертва, в чест на Св. Константин и Елена. Той идвал спокойно, полягал да почине, а после сам отивал да постави главата си на жертвения камък. Една година обаче, хората не изчакали да си почине и го убили неподготвен и уморен. Повече никога не дошъл елен на този ден.
Нестинарите наричат вярата си „закон”, който е задължение на определени родове. Точно тези родове пазели традицията.
През 20-те години на XX-ти век църквата забранява ритуала. Последният голям панаир на това място е бил през 1947 г.
Нестинарството се е съхранило през вековете заради самоорганизацията на вярващите. Днес то е оценено от ЮНЕСКО като част от световното нематериално наследство.
Мястото е свързано с неделята преди 3 юни, когато може да се види шествието на жителите на петте нестинарски села, хорáта на местните хора и поклонниците (включително и изселниците в Гърция, които също пазят древната традиция), както и танци в огъня от тези, които ги е „прихванало”. Районът е забележителен и със своята съхранена природа. Разположен е на един от притоците на река Велека.

May. 17, 2016

Странджа планина е мистериозна с изобилието си от причудливи забележителности с древни истории и интригуващи легенди.
Странджа планина е емблематична! Тя е онази част от региона на Черно Море, която дава на почиващите страхотната комбинация между плаж и прохлада през лятната почивка, а ваканцията тук е повече от приближаване до Рая, защото те оставя без дъх и без старите глупави грижи от динамиката и сивотата на забързаното ежедневие в големия град.
Река Ропотамо е добре известна със своята близост до родните черноморски курорти Лозенец, Ропотамо, Китен и Созопол.
Изключително очарователно място за прекарване на свободното време е и Резерват Ропотамо – с буйните си и гъсти гори, както и с прелестните си туристически лодки за разходка. Природният парк в района на Странджа планина – Парк Странджа – съблазнява с десетките си извори, като някои от тях дори са лековити. Най-известното сред тях е това до село Граматиково. Според една легенда водите на извора са успели да излекуват цялото село от лоши болести още по време на Османското владичество по родните земи. Почивката в района на Странджа планина е още по-атрактивна и запомняща се, ако я комбинирате с лов или риболов, а двете хобита са особено популярни в района.
Ропотамо е резерват, разположен на около 50 км. южно от град Бургас в район с изключително разнообразни биотопи. На територията на резервата се намират множество интересни и уникални природни обекти като лиманът на река Ропотамо, блатото Аркутино, и лонгозни гори, които на тази географска ширина се срещат много рядко, както и различни скални феномени, мочурища, блата, и други. Резерватът е част от по-голямата защитена зона Рамсарско място Ропотамо.
Областта около течението на река Ропотамо е обявена за резерват през 1940 г. През 1962 г. статутът на местността е сменен на народен парк. През следващите години екологичният баланс в рамките на парка е нарушен вследствие на неконтролирания туристически поток. Природата е застрашена поради засиленото строителство в съседните райони. По този начин Ропотамо е превърната в най-застрашената защитена територия в България.
За да бъде запазена природата на резервата от по-нататъшни увреждания, през 1992 г. статутът на Ропотамо се променя на "резерват със строг режим" с прилежаща буферна зона. Според действащото законодателство (Законите за защитените територии и за биологичното разнообразие) буферната зона би трябвало да бъде прекатегоризирана като защитена територия от категорията "защитена местност".
Съгласно закона за защитените територии, резерватът се охранява и управлява от регионалната инспекция по околната среда и водите в Бургас. В месноста Аркутино, в границите на резервата, е построена триетажна сграда, изпълняваща функциите на Посетителски информационен център. Огромен проблем в тази защитена територия е било наличието на незаконно рибарско селище в района на устието на реката, където биват построени десетки незаконни колиби. През есента на 2010 г. рибарското селище е разрушено.
Резерват Ропотамо е обявен със заповед 318 от 07.05.1992г. на Министерството на околната среда, с цел да се запазят находищата на много редки и застрашени от изчезване видове и комплекс от природни местообитания с международно значение. През 2003г. е обявен за Рамсарско място с международно значение на площ 5500 ха. Природния комплекс “Ропотамо” съчетава разнообразни природни дадености, скалисти брегове, пясъчни дюни, лонгозни гори и заблатени територии. В него са включени блатото “Аркутино” (620 дка), находището от Морски пелин (140 дка), ”Змийски остров” (10 дка) и забележителни скални образувания – Лъвската глава, Веселата скала, фиорди и морски пещери.
Комлекс Ропотамо е местообитание и на редки животински видове. На територията на резервата са установени 226 вида птици (бекаси, чинки, дроздове, гривести и речни рибарки, диви гъски, лебеди, чапли и др.) от които 8 глобално застрашени и 70 включени в Червената книга на България. Резервата е единственото находище в Европа на черновратата стрелушка и полубеловратата мухоловка. По сухите скалисти места и пясъчни дюни се срещат много влечуги: Шипобедрената и шипоопашатата костенурка, леопардов, ивичест и вдлъбнаточел смок, смок-мишкар и различни гущери, а по влажните и мочурливи места – водните костенурки, дъждовника, сивата и жълтогушата водна змия, тритони и няколко вида жаби, наблюдаващи се по течението и срещу течението на реката.
Резервата се обитава от 50 вида бозайници: благороден елен и елен-лопатар, сърни, муфлони, лисици, чакали, видри и колонии от прилепи в скалните пещери. Срещат се също около 500 вида висши цветни разтения, около 25 дървесни и 30 храстови (ясен, бряст, варба, липа, леска, дрян и др.) и над 10 лианови разтения (скрипка, повед, дива лоза, хмел и др.) най-често срещащи се по горното течение на реката. 56 вида разтения са включени в Червената книга на България, като 5 български и 11 балкански ендемити. Блатата и разливите са обрасли с тръстика, папур, перуника и бялата водна лилия намираща се в резерват “Вельов вир”.

May. 16, 2016
Най-ранното човешко присъствие на острова е засвидетелствано през епохата на късната античност (IV-VI век). Доказателство за това е обилният керамичен материал, открит при подводните проучвания, проведени през 1973 г. Oстров Света Анастасия е за първи път нанесен върху картата на Черно море от холандския картограф Николаос Витсен през последното десетилетие на XVII век.

Бургаският залив е най-големият на българското черноморско крайбрежие. Широк 41 км с черен пясък, поради високото съдържание на желязо, манган и магнезий, заливът е и най-западната част на Черно море.

В акваторията на бургаския залив се намира единственият обитаем остров по българското Черноморие – Света Анастасия. Островът се е появил след изригването на вулкан, а в резултат на бурите и морските вълни са се появили причудливи скални образувания – Гъбата, Дракона, Вкамененият пиратски кораб, Портата на слънцето. Късчето земя на 6,5 км (4 морски мили) югоизточно от Бургас е разположено между нос Чукаля и нос Атия.
Координати: 42° 28′ 3.9″ N, 27° 33′ 11″ E Десетични: 42.46775°, 27.553056°
UTM: 4701860 545466 35T