Mar. 28, 2016

"Св. Марина" - гр. Малко Търново

Параклисът с аязмо „Св. Марина“ се намира в местността „Махалата“ на около 6 км югоизточно от гр. Малко Търново. Разположен е на десния бряг на река Църногорска (ляв приток на р. Резовска), сред гориста девствена местност.

Святото място е известно на местните хора от незапомнени времена. То се намира в землището на отдавна изселеното село Махалата, чиито жители подгонени от турските безчинства се заселват в Малко Търново. Знае се, че при заселването си махалци заели югоизточната част на града, около Големия врис, както и че те идват със своя свещеник поп Никола, на чието име по-късно е кръстена малкотърновската Попниколова махала. Съхранена е една народна песен, в която се говори за озлочестяването на някоя си Тодора от Махалата:

„Тодоро ле, Махалска,
много ти здраве от Стамбул,
Сали, детето, да гледаш
на черква да го не водиш,
сланина да го не храниш.
...........................................“

До недалечното миналото, макар че селото отдавна не съществувало, споменът за целебната вода от аязмото „Св. Марина“ бил съхранен и хората често го посещавали. На празника на светицата – 30 юли (стар стил) тук се провеждал събор.
На около 300 м южно от параклиса се намират руините на Синовата воденица. Със спирането на и до днес запазеното ѝ воденично колело преди 70-80 години, се слага край на човешко присъствие по тези места, чиято история се губи далеч назад във времето.
След 1944 г. в продължение на десетилетия достъпът до мястото е забранен, тъй като се намира на по-малко от километър от границата с Турция. Така свещеният извор потъва в забрава, а впоследствие параклисът над него рухва. Минават десетилетия, докато през 2013 г. параклисът и аязмото не бъдат окончателно възстановени от малкотърновци. Изключителна заслуга за това има Стойчо Мокрошевски. Вече старата традиция е възродена и на 17 юли десетки жители на града идват тук да почетат празника и да си налеят "аязма". Водата, според местните жители лекува болести по крайниците, очни болести, екземи и циреи.


Източници:
1. Георги п. Аянов – Малко Търново и неговата покрайнина, изд. „Странджански край”, гр. Бургас, 1939 г.
2. Местни осведомители: Марина Стирянова и Марин Стойчев