Apr. 7, 2016

Параклис (манастирче) Света Троица

Манастирчето „Св. Троица“ се намира в местността „Пряслопът“ на около 2 км югозападно от гр. Малко Търново. Разположено е във вилната зона на града, в североизточното подножие на връх Голямо Градище, на 477 м надм. вис. В действителност обектът представлява параклис, но както е прието в Странджа – параклисите да се наричат „манастирчета“, така и той е известен като „Манастирчето“.

В миналото, през XIX в., на това място се е личала една „тумба“ - могила образувана от отдавна срутила се сграда. През 1865 г. на малкотърновката Радка ѝ се присънило, че тук е имало манастир, след което разкопали и разчистили развалината и установили, че действително е имало църква. Тогава открили камък от светата трапеза на храма, на който било написано на гръцки език следното: „Блажени вие сиромасите Духа, защото е ваше Царството Божие“ Но тъй като по това време Малкотърновско е било под лоното на гръцката Цариградска патриаршия, дошли гърци от цариградската околност и занесли камъка нанякъде, а на мястото останали да стърчат руините на древната църква. И така манастирчето останало да пустее до окончателното освобождаване на този край от османска власт (1913 г.). Дотогава не спирали и опитите на гръцките владици да погърчват местното българско население.
Много е вероятно разкопаната църква да е принадлежала на старо селище, което със сигурност се знае, че е съществувало в м. „Пряслопът“. Според малкотърновския възрожденец – просветител Стоян Шивачев в руините на стария храм са намерени изгнили дървени икони, кръстчета и един по-голям меден кръст със старобългарски надпис. Последният е бил носен на шията за здраве от дядо Петко поп Николов, който бил откривател и почитател на новооткритите черквици и манастирчета около Малко Търново. Тези артефакти недвисмислено говорят, че тукашното селище от отколешни времена е обитавано от българи.
През 1914 г. Малкотърновското архиерейско наместничество с председател свещеник Сава Шаренков и църковно-училищният съвет (с председател Иван Стамболиев) вземат решение: „Да се въздигне църквица на това свято място, като събере волни помощи от благочестивото християнско население за съграждането ѝ, в чест на празника „Свето Възнесение Господа Нашего Исуса Христа“ и да се служи в нея на източно православния обряд.“ Последното сведение е известно от писмо, намерено при ремонт на параклиса в престолния камък. От него се разбира, че първоначално манастирчето е било посветено на Св. Възнесение Господне (Св. Спас), а не както днес – на Св. Троица.
Тукашното манастирче е било известно и като „Нова Света Троица“, тъй като при него бил пренесен прочутият Делиевски панаир, който се провеждал в местността „Св. Троица“, намираща се в земите на някогашното голямо българско село Делиево, останали след 1913 г. в турска територия. Делиевският панаир траял в продължение 3-4 дни и имал голямо стопанско значение за Малкотърновския край. Посещавали го хора от селата на цяла Странджа и полето на Източна Тракия. Търговци от Одрин, Лозенград, Габрово, Стара Загора и други градове излагали своите стоки. Опитът на малкотърновци да пренесат панаира в местността „Пряслопът“ не бил успешен. С прокарването на изкуствената граница били прекъснати многовековни стопански и търговски връзки, поради което той не бил посещаван от външни гости и просъществувал за кратко време. Вместо него се издигнал повече Църногорският (Есенният), който се провеждал в м. "Църногорово" при параклиса "Св. Богородица".
Но това не попречило на местното население да почита святото място, включително и до наши дни.

На около 30 м северозападно от параклиса се намира извор – аязмо с чудодейна целителна сила. От незапомнени времена местното население вярва, че водата му дава изцеление и дори получава такова. До самото кладенче, поклонниците окачват на един храст парчета плат, чорапи, конци и други части от облеклото им, като вярват, че по този начин ще оставят тук болестта си и пиейки от извора ще получат изцеление. Този обичай е остатък от езически времена, но, казват, че пристъпилият с дълбока вяра наистина получавал това, за което е дошъл тук.