Apr. 15, 2016

Храна на открито. Село Вършило – обаяние и прелест в обятията на Странджа планина.

Пролетта винаги се е славела с непостоянното време. Дъжд, гръмотевици и градушки. Все неща, не особено подходящи, ако сте решили да прекарате уикенд сред природата. За сметка на това морето винаги притежава собствен климат и там прогнозата на Емо Чолаков просто не важи. Колкото по на юг, толкова по- добрe.
Идеята, за храна навън и прекарване на свободното време на открито, датира от началото на 19 век.
Първата употреба на думата "пикник" в печатно издание е през 1962 г в „Произход на френския език” от Тони Уилис, въпреки че явлението е типично английско. С термина „пикник” са били описвани група хора, които се хранят в ресторант и си носят собствено вино.
В началото на XIX век пикникът получил по-висок статут. В Лондон дори сформирали общество на любителите на пикника. По-късно новата мода превзела целия Стар континент.
В съвременната употреба, пикникът може да се определи като приятна разходка с ядене и пиене на „зелено”, в идеалния случай сред красив пейзаж – в парк, край езеро или сред природата.

Най-често пикникът е семейна проява. Може да бъде романтичен или за цяла компания. Пикникът се комбинира понякога с барбекю. По време на пикник, плетената кошница с продукти и одеялото, са задължителни елементи. Можете да си вземете и някоя хубава книга и фотоапарат. Със сигурност ще станат хубави снимки.
Игрите на отрито като федербал, фризби или други форми на забавление са характерни за големите пикници. Всеки носи ястие за общата трапеза. Храната е лека под формата на сандвичи, плодове, салати, месо, охладено вино, шампанско и безалкохолни напитки.
Бягството от градския живот в приятна компания край поляна, езеро, рекичка или в самия край на града или парк, може да ви зареди с нови сили. Какво по-хубаво от това – природа, чист въздух, хапване и пийване.

Накъде?
В Странджа. Село Вършило – обаяние и прелест в обятията на Странджа планина. Рядко се срещат места ,които остават завинаги в съзнанието ни, карат ни да се чувстваме малки и нищожни пред силата на природата и същевременно ни носят уют и топлина в една приказно красива и непокътната от човешката ръка планинска прелест. Малко китно селце, осеяно с български традиции и нрави,сгушено в полите на странджанския баир „Карайсък”, село Вършило е едно от най-красивите и непокътнати места в областта.
Само на 41 км от динамичния крайморски живот в гр.Бургас и модерните летни курорти на страната, Вършило превъзхожда със своята природна магия и дистанция от „модерното”, от механизацията,от новия свят. Селото се разполага и в непосредствена близост до защитената местност „Тясна Река”. В околието бълбукат язовир „Индже Войвода” и река „ Даръ Дере”, а в далечината се веят зелени долини, защитени от „трите баира” на Странджа планина. Мястото е забележително.


Излизайки от югозападния изход на град Бургас, минавайки през село Маринка и село Извор, всеки турист може да посети село Вършило. Селото е и последното населено място на този разклон, което прави и движението по-малко интензивно.
И така излизате от Бургас по пътя към Созопол. Хваща се първият разклон към село Маринка.
След с.Маринка на около 3 км има разклон в дясно за селата Извор и Зидарово .
Тръгва се по този път като преди с. Извор /след моста/ се поема в дясно.
На следващия разклон поемате в ляво за с. Зидарово. Преминавате през Зидарово като на 150м от центъра на селото завивате в дясно по пътя за Вършило и Габър.
След 2 км има ляв разклон за село Вършило. И така се стига до китното Вършило.