May. 12, 2016

Манастир Боже име - с. Заберново

Манастирчето "Боже име" ("Божейме") се намира на около 5 км южно от село Заберново, високо над левия бряг на река Младежка, малко преди да се влее във Велека.

Днешният параклис е изграден през 1915 г. върху основите на стар манастир. Мястото е открито по съновидение от баба Жора Стоянова Георгиева от с. Заберново. Параклисът е построен от сина ѝ Стоян Георгиев, както и от Панталей Иванов и Митрьо Киров, всичките от Заберново.
За възникването на параклиса "Боже име" в с. Заберново битува и следнoто предание: "В с. Заберново живяла Жора Георгиева - стара, но оправна жена, която бабувала на родилките (акуширала при раждане) и лекувала децата. Веднъж в селото дошли цигани с мечка. Вечерта животното се отвързало и никой не смеел да го доближи. Баба Жора се престрашила и погнала да хванат мечката, но след време се разболяла от преживения ужас. Посъветвали я да преспи в църквата. Жената се съгласила, но при условие, че я вържат да не избяга, ако се уплаши. През нощта баба Жора чула насън глас, който ѝ казал да се прибере вкъщи, защото дъщеря ѝ Милка се е изгоряла. Понеже била завързана, тя не можела да стори нищо и след време пак се унесла. Присънил ѝ се мъж с бели дрехи, който стоял до нея и я наставлявал да отиде сутринта в гората и да търси поляна с голям камък. На това място трябвало да се построи манастир (така наричат параклисите в Странджа). Посочил също къде е аязмото и къде да се колят жертвените животни. В съня си баба Жора отвърнала, че е вдовица и не е по силите ѝ сама да изгради параклис. Мъжът в белите одежди я успокоил, че няма да е сама и поименно назовал хората, към които да се обърне за помощ.
На сутринта баба Жора разказала сънуваното на съселяните си и освен избраните в съня, се събрали още много желаещи да намерят мястото. Сякаш невидима сила водела старата жена през гори и поляни, спътниците ѝ едва смогвали да я следват. След дълго бродене Жора намерила камъка и седнала на него с думите: "Тук ще бъде". На посоченото в съня място за аязмо нямало вода, но като разкопали малко тя бликнала".
Впоследствие параклисът е наречен "Боже име", а камъкът бил вграден в него и служи за олтар. И днес наследниците на баба Жора Георгиева продължават да се грижат за своя манастир.
Местното население се събира тук и празнува на Спасовден - 40 дни след Великден, винаги в четвъртък.

Източници:
1.Екатерина Иванова, Валентин Николов, Ивелина Иванова, "Странджа" - пътеводител, изд. "Тангра ТанНакРа, 2010 г.