May. 17, 2016

Странджа планина е привлекателна с китните си местенца за разходка, бягство от реалността.

Странджа планина е мистериозна с изобилието си от причудливи забележителности с древни истории и интригуващи легенди.
Странджа планина е емблематична! Тя е онази част от региона на Черно Море, която дава на почиващите страхотната комбинация между плаж и прохлада през лятната почивка, а ваканцията тук е повече от приближаване до Рая, защото те оставя без дъх и без старите глупави грижи от динамиката и сивотата на забързаното ежедневие в големия град.
Река Ропотамо е добре известна със своята близост до родните черноморски курорти Лозенец, Ропотамо, Китен и Созопол.
Изключително очарователно място за прекарване на свободното време е и Резерват Ропотамо – с буйните си и гъсти гори, както и с прелестните си туристически лодки за разходка. Природният парк в района на Странджа планина – Парк Странджа – съблазнява с десетките си извори, като някои от тях дори са лековити. Най-известното сред тях е това до село Граматиково. Според една легенда водите на извора са успели да излекуват цялото село от лоши болести още по време на Османското владичество по родните земи. Почивката в района на Странджа планина е още по-атрактивна и запомняща се, ако я комбинирате с лов или риболов, а двете хобита са особено популярни в района.
Ропотамо е резерват, разположен на около 50 км. южно от град Бургас в район с изключително разнообразни биотопи. На територията на резервата се намират множество интересни и уникални природни обекти като лиманът на река Ропотамо, блатото Аркутино, и лонгозни гори, които на тази географска ширина се срещат много рядко, както и различни скални феномени, мочурища, блата, и други. Резерватът е част от по-голямата защитена зона Рамсарско място Ропотамо.
Областта около течението на река Ропотамо е обявена за резерват през 1940 г. През 1962 г. статутът на местността е сменен на народен парк. През следващите години екологичният баланс в рамките на парка е нарушен вследствие на неконтролирания туристически поток. Природата е застрашена поради засиленото строителство в съседните райони. По този начин Ропотамо е превърната в най-застрашената защитена територия в България.
За да бъде запазена природата на резервата от по-нататъшни увреждания, през 1992 г. статутът на Ропотамо се променя на "резерват със строг режим" с прилежаща буферна зона. Според действащото законодателство (Законите за защитените територии и за биологичното разнообразие) буферната зона би трябвало да бъде прекатегоризирана като защитена територия от категорията "защитена местност".
Съгласно закона за защитените територии, резерватът се охранява и управлява от регионалната инспекция по околната среда и водите в Бургас. В месноста Аркутино, в границите на резервата, е построена триетажна сграда, изпълняваща функциите на Посетителски информационен център. Огромен проблем в тази защитена територия е било наличието на незаконно рибарско селище в района на устието на реката, където биват построени десетки незаконни колиби. През есента на 2010 г. рибарското селище е разрушено.
Резерват Ропотамо е обявен със заповед 318 от 07.05.1992г. на Министерството на околната среда, с цел да се запазят находищата на много редки и застрашени от изчезване видове и комплекс от природни местообитания с международно значение. През 2003г. е обявен за Рамсарско място с международно значение на площ 5500 ха. Природния комплекс “Ропотамо” съчетава разнообразни природни дадености, скалисти брегове, пясъчни дюни, лонгозни гори и заблатени територии. В него са включени блатото “Аркутино” (620 дка), находището от Морски пелин (140 дка), ”Змийски остров” (10 дка) и забележителни скални образувания – Лъвската глава, Веселата скала, фиорди и морски пещери.
Комлекс Ропотамо е местообитание и на редки животински видове. На територията на резервата са установени 226 вида птици (бекаси, чинки, дроздове, гривести и речни рибарки, диви гъски, лебеди, чапли и др.) от които 8 глобално застрашени и 70 включени в Червената книга на България. Резервата е единственото находище в Европа на черновратата стрелушка и полубеловратата мухоловка. По сухите скалисти места и пясъчни дюни се срещат много влечуги: Шипобедрената и шипоопашатата костенурка, леопардов, ивичест и вдлъбнаточел смок, смок-мишкар и различни гущери, а по влажните и мочурливи места – водните костенурки, дъждовника, сивата и жълтогушата водна змия, тритони и няколко вида жаби, наблюдаващи се по течението и срещу течението на реката.
Резервата се обитава от 50 вида бозайници: благороден елен и елен-лопатар, сърни, муфлони, лисици, чакали, видри и колонии от прилепи в скалните пещери. Срещат се също около 500 вида висши цветни разтения, около 25 дървесни и 30 храстови (ясен, бряст, варба, липа, леска, дрян и др.) и над 10 лианови разтения (скрипка, повед, дива лоза, хмел и др.) най-често срещащи се по горното течение на реката. 56 вида разтения са включени в Червената книга на България, като 5 български и 11 балкански ендемити. Блатата и разливите са обрасли с тръстика, папур, перуника и бялата водна лилия намираща се в резерват “Вельов вир”.