May. 21, 2016

ГОЛЯМАТА АЯЗМА (ВЛАХОВ ДОЛ)

Голямата аязма се намира във Влахов дол, един от притоците на река Велека. След това се стига до един мост, на когото има табела за Голямата аязма, тръгва се по Влахов дол и след около 40 минути достигате и най-свещеното за всички нестинари място.
Координати: 42°01’39.08” С, 27°43’34.15” И, 66 м н.в.

Свещено за нестинарската общност в Странджа място, наречено още „Родината”, където поклонниците и нестинарите се събират в неделята преди празникът на Св.св. Константин и Елена – 3 юни. Днес мястото е достъпно по маркирани от ДПП „Странджа” маршрути от всяко едно от петте села до самия Влахов дол. Но са необходими близо 5 часа, за да се стигне до местността.
Странджанци знаят, че на този ден се отварят всички аязми в планината и водата им е най-лековита.

Доскоро тази местност не беше много известна (поне за туристите), но през 2005 г. по инициатива на Дирекцията на Природен парк „Странджа” е възстановена забравената близо 60 години традиция тук да се събират хората от петте нестинарски села в Странджа - Българи, Кости, Граматиково, Кондолово и Сливарово в неделята преди Св. Св. Константин и Елена (честван на 3 юни по стар стил). Всяка година много рано сутринта в неделя жителите на петте села тръгват от „конаците” на светците, водени от нестинари, свещения тъпан и гайдите, епитропа, момчетата с иконите, поклонници с шествие към Голямата аязма.
На Голямата аязма всяко от селата има свещен извор (аязма) и дървена конструкция „одърче”, където се поставят иконите, поднасят се жертвени дарове (пари, обредни хлябове и др.) и се „смиват” иконите с вода от извора, която в този ден е най-лековита. „Одърчетата” са най-древната представа за свещена постройка, предшественик на храмовете, които хората по-късно започват да изграждат. Всяко село прави трапеза, курбан и се вият хора. С това се слага началото на годината за нестинарите.
Тук се събра нестинарската общност от Странджа да изпълни „Закона” - да панагирува и измоли от Св. св. Костадин и Елена здраве и благоденствие за Странджа. Тук ги е „прихващало” и танцували в огъня цяла нощ. По време на танца, някой от тях имали пророчески предсказания, които винаги се сбъдвали. На това място е растяло орехово дърво-близнак, от което са направени нестинарските икони на селата Българи и Кости.
Легендата разказва, че в миналото наблизо е имало село, от което са произлезли нестинарите. Тук те са имали връзка с Господа. На хорището на това аязмо се извършват свещените за всеки нестинар деяния. Тук за пръв път той разбира, че е избран да ходи по жаравата.
За тази местност има и други легенди. Една от тях е свързана с елен, който сам идвал, за да бъде принесен в жертва, в чест на Св. Константин и Елена. Той идвал спокойно, полягал да почине, а после сам отивал да постави главата си на жертвения камък. Една година обаче, хората не изчакали да си почине и го убили неподготвен и уморен. Повече никога не дошъл елен на този ден.
Нестинарите наричат вярата си „закон”, който е задължение на определени родове. Точно тези родове пазели традицията.
През 20-те години на XX-ти век църквата забранява ритуала. Последният голям панаир на това място е бил през 1947 г.
Нестинарството се е съхранило през вековете заради самоорганизацията на вярващите. Днес то е оценено от ЮНЕСКО като част от световното нематериално наследство.
Мястото е свързано с неделята преди 3 юни, когато може да се види шествието на жителите на петте нестинарски села, хорáта на местните хора и поклонниците (включително и изселниците в Гърция, които също пазят древната традиция), както и танци в огъня от тези, които ги е „прихванало”. Районът е забележителен и със своята съхранена природа. Разположен е на един от притоците на река Велека.