Местности

May. 12, 2016

Манастирчето "Боже име" ("Божейме") се намира на около 5 км южно от село Заберново, високо над левия бряг на река Младежка, малко преди да се влее във Велека.

Днешният параклис е изграден през 1915 г. върху основите на стар манастир. Мястото е открито по съновидение от баба Жора Стоянова Георгиева от с. Заберново. Параклисът е построен от сина ѝ Стоян Георгиев, както и от Панталей Иванов и Митрьо Киров, всичките от Заберново.
За възникването на параклиса "Боже име" в с. Заберново битува и следнoто предание: "В с. Заберново живяла Жора Георгиева - стара, но оправна жена, която бабувала на родилките (акуширала при раждане) и лекувала децата. Веднъж в селото дошли цигани с мечка. Вечерта животното се отвързало и никой не смеел да го доближи. Баба Жора се престрашила и погнала да хванат мечката, но след време се разболяла от преживения ужас. Посъветвали я да преспи в църквата. Жената се съгласила, но при условие, че я вържат да не избяга, ако се уплаши. През нощта баба Жора чула насън глас, който ѝ казал да се прибере вкъщи, защото дъщеря ѝ Милка се е изгоряла. Понеже била завързана, тя не можела да стори нищо и след време пак се унесла. Присънил ѝ се мъж с бели дрехи, който стоял до нея и я наставлявал да отиде сутринта в гората и да търси поляна с голям камък. На това място трябвало да се построи манастир (така наричат параклисите в Странджа). Посочил също къде е аязмото и къде да се колят жертвените животни. В съня си баба Жора отвърнала, че е вдовица и не е по силите ѝ сама да изгради параклис. Мъжът в белите одежди я успокоил, че няма да е сама и поименно назовал хората, към които да се обърне за помощ.
На сутринта баба Жора разказала сънуваното на съселяните си и освен избраните в съня, се събрали още много желаещи да намерят мястото. Сякаш невидима сила водела старата жена през гори и поляни, спътниците ѝ едва смогвали да я следват. След дълго бродене Жора намерила камъка и седнала на него с думите: "Тук ще бъде". На посоченото в съня място за аязмо нямало вода, но като разкопали малко тя бликнала".
Впоследствие параклисът е наречен "Боже име", а камъкът бил вграден в него и служи за олтар. И днес наследниците на баба Жора Георгиева продължават да се грижат за своя манастир.
Местното население се събира тук и празнува на Спасовден - 40 дни след Великден, винаги в четвъртък.

Източници:
1.Екатерина Иванова, Валентин Николов, Ивелина Иванова, "Странджа" - пътеводител, изд. "Тангра ТанНакРа, 2010 г.

Apr. 30, 2016

Силистар е защитена местност с къмпинг в Община Царево, Бургаска област. Намира се в граничната зона с Турция в близост до Синеморец. Обявена е за защитена територия през 1992 г. от Министерството на околната среда на България. Попада на територията на природен парк „Странджа“, а така също и в едноименните защитени зони „Странджа“ за опазване на дивите птици и природните местообитания. Защитена зона „Странджа“, включваща и ЗМ „Силистар“ е част от европейската екологична мрежа НАТУРА 2000. През 1998 г. за ЗМ „Силистар“ (а също и за ЗМ „Устие на р. Велека“) има утвърден план за управление – пилотен, т.е. първи в цялата страна. Съгласно закона за защитените територии ЗМ „Силистар“ се охранява, управлява и контролира от служителите на държавно горско стопанство Царево и общинската администрация в Царево, под прекия контрол на дирекцията на природен парк „Странджа“. Общ контрол върху спазване задълженията на изброените институции в защитената територия би следвало да се осъществява от регионалната инспекция по околната среда и водите в Бургас.

На 5 км южно от село Синеморец по пътя за село Резово е отбивката за последния плаж преди границата с Турция. По около 1 км разбит път, лъкатушещ през гора, се достига до обширен паркинг. След няколко метра се открива невероятна гледка. Силистар е може би най- красивият залив по нашето Черноморие. Морето тук е тихо и спокойно, а морската вода е кристално чиста. Плажът е с дължина около 1 км. и ширина около 50 м. Покрит е със златист пясък, а морето става постепенно дълбоко. В единия му край има заведение, където можете да се разхладите. По дюните и скалите около Силистар гнездят редки и защитени птици, като: скален орел, черен щъркел, гълъб хралупар и други. На плажа расте пясъчна лилия.
Това е едно от най-красивите райски кътчета на нашето Южно Черноморие, което все още е запазило своята девствена красота с площ от 773 ха., крайбрежна влажна зона с каменист и силно разчленен бряг.
Името си дължи на едноименната малка река, която се влива в Черно море. Тук се намират най-големите оцелели бели понтийски дюни по нашето Черноморие. Край залива Силистар е разположено най-южното находище на пясъчната лилия у нас. Заливът Липите, част от защитената местност, се състои от извита пясъчна зона, като пясъчната ивица е в непосредствена връзка с гората. Той е със славата на едно от красивите диви места по Черноморието ни.

В един от най-дълбоките фиорди, разположен в северната част на Силистар, изобилства здравецът, както и други типично горски видове като изтравничето. Характерно за защитената местност е присъствието на морски ветрогон, смокиня и гмелинова гърлица. В по-високите части се срещат плюскавиче, миска и хрущалка.

Осемнадесет от видовете риби, регистрирани в защитената местност, обитават и крайбрежните морски води. От тях морската змиорка, резовският харип и резовската бряна са включени в Червената книга на България. Заедно със ЗМ "Устието на река Велека", защитена местност "Силистар" е включена в списъка на най-значимите влажни зони в България, с изразено значение за опазване на водолюбивите птици.
Мястото е любимо за почитателите на дивата природа и тихите спокойни плажове. Най-посещавани са плажовете в заливите Силистар и Липите. До устието на Силистар може да се стигне и пеша за около 3 часа като се тръгне южно от залива Бутамята до Синеморец и се следва Черноморския бряг.

Apr. 28, 2016

„Култовият комплекс Пропада“ е разположен в едноименната местност на 2.5 km северозападно от гр.Малко Търново(Област Бургас) и отстои на 7 km от херона в местността Мишкова нива. Комплексът се състои от 48 надгробни тракийски могили, в които са открити плоски цистови гробове и 6 каменни гробници, датирани в периода ІV – І в.пр.Хр.
Комплексът се простира в разстояние на около 1 km . Могилите са разположени от двете страни на стар тракийски път, ясно очертаващ се по билото на един от ниските хребети на Странджа планина. Някои от могилите са обрасли с вековни дървета. Различими са около 70 на брой могили, някой от които са били обект на иманярска инвазия. Некрополът завършва в западния край с куполна гробница – ограбена още в древността. През 1979 г. проф. Александър Фол проучва археологически гробницата.
Шатровате куполна гробница в комплекса има уникална за цяла Тракия конструкция. Въз основа на архитектурните белези тя е датирана ІV в.пр.Хр. Куполите са сглобени на принципа на мегалитен градеж, а не са зидани. Шест трапецовидни плочи са опрени с долните ръбове върху цилиндричната зидана основа, а със страничните си ръбове се опират една на друга. Не се наблюдава наличие на ключов камък. Отвън плочите са плоски и куполът има вид на шестостенна пирамида. Отвътре обаче всяка трапецовидна плоча е одялана като част от конична повърхнина, което свидетелства за много добри познания по стереометрия. При съединяването на всичките 6 плочи във вътрешността на паметника се наблюдава пълен пресечен конус.
При една от гробниците в некропола (датирана от ІІ–ІІІ в.сл.Хр.) се наблюдава наличието на дромос, като подът и стените му и прилежащата гробна камера и покрива са издълбани в наличната на терена материкова скала, който похват е нехарактерен за епохата и се наблюдава близо хилядолетие по-рано при мегалитните градежи.
През 1979 г. е предприето археологическо проучване на некропола чрез разкопки. Разкопани са силно разрушените останки на мраморна гробница с кръгло куполно помещение и правоъгълен входен коридор. Обстоятелството, че каменните блокове от разрушената част на гробницата са намерени съборени в основите или разпръснати в подножието на могилата, позволяват да бъде изяснена цялостната конструкция на паметника и той да бъде частично реставриран.
Диаметърът на куполната гробна камера в основата е 2,04 m. При този градеж, както и при гробницата в м.Мишкова нива са използвани големи добре обработени блокове от местен бял мрамор. Хоризонталното свързване е осъществено от залети с разтопено олово железни скоби. Подът на камерата е покрит с големи плочи в неправилна форма и плътно прилепващи една до друга. От самата основа нагоре стените са наведени навътре, така че камерата постепенно се стеснява, за да завърши с кошеровиден свод на височина около 2 m. Горната част на купола е оформена от тесни триъгълни блокове, подредени плътно един до друг с върха нагоре. Гробната камера е
била достъпна през широк 0,50 m и висок 0,90 m вход, обърнат на югозапад. По материалите, открити при разчистване на подовото ниво (фрагментирани керамични и стъклени съдове, глинени лампички, мъниста, бронзови монети и др.). Гробницата е датирана от III в. сл. Хр.

Достъп: Асфалтов път до края на града и горски път, който се изкачва по висок склон, обрасъл с дъбова гора. Туристическата пътека е указана с информационни табели.

Apr. 27, 2016

Досега в Странджа са известни две пещери на Св. Марина – Сливаровската и Стоиловската. Водата, която капе в тях, е възприета за аязма. Пещерата край Сливарово представлява най-големият култов център на светицата в Югоизточна Тракия, привличал поклонници чак от Истанбул. Легенда разказва, че Сливаровската аязма на Св. Марина била открита от пастир на стадо крави, сред които имало и един сляп бик. Поровил той с глава в извора и прогледнал. Оттогава хората разбрали, че това е лековитото аязмо на Св. Марина.
Денят на светицата (30 юли ст. стил, 17 юли н.ст.), е голям празник за младежите и девойките в предбрачна възраст, заради това се нарича в Странджа "лефтерски панагир". Празникът на Св. Марина е нощен. Край нейните пещери и манастирчета поклонници правят трапези. Преспиват до пещерата с надежда за изцеление или за сън-знамение, в очакване на знак от светицата какво да сторят, че да облекчат страданията си. Всъщност, престояването в пещера с цел лечение е символична смърт и ново раждане – така болестта остава в миналото.
След построяването на граничните съоръжения, пещерата на Св. Марина остава зад тях и почитащите я поклонници започват да посещават едноименното аязмо в с. Граматиково.
Свещените места на светицата представляват комплекси от манастирче, лечебен извор (аязмо), дърво (или няколко дървета) за окачване на дрехи или части от тях на болните. Тези свещени комплекси се намират извън селищата, в ниски, усойни местности, най-често в дол при река. Всъщност отиването към свещените места на светицата е продължително слизане надолу.
Марина е живяла през ІІІ век, в Антиохия – град, основан от Александър Македонски около 300 г.пр. н.е. Дъщеря на езически жрец, тя отрано остава без майка. Приема Христовата вяра на 12-годишна възраст. Тъкмо навлязла в 16-та си година, я среща управителя на източните римски провинции Олибрий, който, поразен от хубостта й, я иска за жена. Тя не скрива, че е християнска и заявява, че неин единствен жених е Христос. Веднага е задържана и изправена на съд. Подложена е на нечовешки мъчения: приковавана към дърво и отново измъчвана, като раните й били опалвани с огън. Понеже непрекъснато се молела Богу да я дари със Свето кръщение, била вързана и хвърлена в голяма каца с вода. Оковите й като по чудо падат и тя, изправена във водата, запява хвалебствени песни към Бога. Накрая управителят заповядва да бъде посечена с меч извън града.
Св. Марина често е изобразявана като победителка на дявола, причинител на злото – може би като отглас на легендата, че убива дракона-изкусител, като с кръстен знак се избавя от търбуха му.
Светицата посещава сънищата на хора, които вярват в нея, пророкува или дава съвети какво да се направи, за да се спасят вярващите от болести и нещастия.

Apr. 26, 2016

Водопад Докузак е малък, но въпреки това изключително атрактивен за туристите, носещ името на едноименната река, течаща в сърцето на Странджа. Водопадът се намира на около 1 км. от с. Стоилово, Община Малко Търново и на около 80 км от най-близкия областен град Бургас.

Там, където падат пенливите води на водопада се е образувало малко езерце. Можете да се радвате на студената и бистра вода, на тишината, птичите песни, ритмичното потракване на кълвачите и на красотата на природата.

В превод от турски името Докузак означава „девет извора“. Реката, на която е разположен водопадът, извира от девет непресъхващи карстови извора.

През 1991г. е обявена за защитена местност Докузак. Тя обхваща площ от 5 хектара и е също така известна като единственото находище в България на застрашения от изчеване кримски чай.

Защитената местност Докузак е обявена с цел опазване на естествено находище на кримски чай. Тук се намира най-компактното от разпръснатите в околността негови естествени находища. Опитите за изкуственото му размножаване са успешни – това дава 81 възможност да се възстанови разпространението му и да се използва като чудесен тонизиращ чай.

На 200 м. от водопад Докузак започва една от най-популярните екопътеки в природния парк – Странджанска горска пътека. Пътеката е първата интерпретативна пътека в природния парк с модули и табели с интересна информация за биоразнообразието.
Започва на около 200 м преди водопада Докузак, вдясно от пътя М. Търново - с. Стоилово.